Ти рано сутринта в леглото , кафето не носи! Остави ме още малко да поспя и сънят ми не прекъсвай , нека продължи! Не можах да му се порадвам при това! Знаеш ли, във долина чудесна бях със зеленина покрита и дървета и цветя и сякаш по земята аз не стъпвах , а летях и на душата ми бе леко при това. Там малко ручейче бълбукаше едвам и птичка тихичко из клоните запя, а въздухът ,кристално чист, погалваше ме там и чуствах странна радост от това. Като част от приказна картина бе и сякаш Господ беше с мен из таз земя. Малко райско кътче ,под синьото небе, ах толкова щаслив се чувствах при това. Кафето сутринта в леглото не носи! Остави ме още малко да поспя! Нека тази приказка за малко продължи преди денят да ме разтърси за това! Приятели! Хайде да обсъдим дали има все още из нашата страна Райски кътчета -недокоснати от човека?